Турски спорт,06.08.08

Турция очаква златни медали от своите олимпийци, каза турски министър

06 август 2008 | 10:18 | Агенция "Фокус"
Анкара. Анкара. Турция ще участва в летните олимпийски игри в Пекин с 68 спортисти в 12 вида спорт, предава Анадолската агенция. Това беше официално обявено от държавния министър Мурат Башесгиоглу. Той посочи, че изпращаните в Пекин спортисти са преминали много добра подготовка и от тях се очаква да спечелят златни медали.

Иван Абаджиев:Наим е мой експеримент!

Наим и Старшията в Австралия през 1985-а, година преди турчето да драсне.

Юри Стефанов

С бичи ташаци нашите биели назобените руснаци и унгарци, разказва в сензационно интервю папата на щангите.

Иван Абаджиев е най-противоречивата личност в спорта. По титли, медали и световни рекорди изпъква като супертреньора на планетата. Но по скандали, допинг-афери и хули също се оказва № 1. За едни е Папата на щангите, за други - Алхимика. Пред вестник “ШОУ” Старшията отприщва океан от тайни в потресаващо интервю.
- Жива ли е методиката “Абаджиев”? - За съжаление тя не съществува вече. В Гърция и Турция я има частично. - Опишете накратко методиката си? - Триразови тренировки, централизирана, целогодишна подготовка, подбор и ранна специализация. - Ранната специализаци ваш патент ли е?
- Тя започна случайно. В Нови пазар имаше момче, което тренираше наравно с мъжете. Казваше се Петър Янев. На 8 годинки взе да вдига всеки ден. Стана първият световен рекордьор на България за юноши и втори в света. Но по сериозни причини не можа да се реализира докрай. - Кога започнаха преднамерените ви експерименти с деца?
- Със Сюлейманоглу. Наим започна на 10 годинки. - Как го избрахте?
- Видях го през 1977 г. на републиканското в Кърджали. Той слагаше дисковете на щангата. Но ги редеше с голям мерак! И само по този признак го харесах. Заведох го при треньора Енвер Толумов и казах как да го тренира. - Но лекарите не даваха на децата да припарят до щанга?
- Тогава специалистите препоръчваха децата да започват с лекоатлетически и гимнастически упражнения за общо развитие. Да укрепнел целият организъм на детето. То да развиело двигателната си култура и не знам си още какво. - А вие наредихте направо да вдига тежести? - Да. - Щангата ли моделира Наим в идеалния тежкоатлет - нисък и с къси крайници?
- Щангата не го моделира. Треньорът го моделира. А той изпълни моя модел на подготовка. - Не се ли получи естествен отбор? За разлика от другите деца Наим просто някак си е издържал?
- В България имаше много като него. Даже някои бяха по-иделни от Сюлейманоглу. - А защо избрахте него? - Първото условие беше, че е турчин. Без никакви претенции. Не случайно започнах експериментите с деца турчета. Защото, ако направех експеримента с българчета, вероятно щях да си имам неприятности. С родители, лекари, педагози, научни работници. И със спортното обкръжение - от методистите до генералните секретари на федерацията. - С кого продължихте опита?
- Следващият беше Мутлу. Той започна на 8 годинки! Пак при Енвер Толумов. - Мутлу по системата на Наим ли тренираше?
- Да, да, да. - А кога премина при вас? - При мене фактически не попадна. На 14 години се изсели в Турция. През 1996-а водих подготовката му за олимпиадата. Неговата и на Наим. - Сюлейманоглу ли издаде зобенето и чистенето ни в Сеул? - Не е Наим. Един друг нашенец издаде медикаментозното ни възстановяване на турците! - Енвер Толумов? - Не е Енвер. Един българин го издаде. Беше треньор при мене. - За пари ли се е продал? - За пари! Имаше и друг такъв случай. - Но след бягството на Наим гръмна допинг-скандалът в Сеул?
- Той не е наше дело. - А чие? - Преди състезанието при мен дойде зам.-председателят на световните щанги Никола Моллов и ми каза: "Ние сме сватове. Досега не си ме слушал, но сега трябва да ме послушаш. Дават ни два златни, два сребърни и два бронзови медала. Ако пипнеш повече, ще ти хвръкне главата!" Отговорих, че не мога да свърша тази работа. Предложих двамата да отидем при състезателите. Бях сигурен, че никой няма да ме послуша! - Защо? - Ами кой ще се лиши доброволно от титла и премия? Още в леките категории взеха златото, и край. - Някой опита ли да каже на щангистите да не се напъват?
- Един от шефовете ни пробва да говори с дисквалифицирания олимпийски шампион Ангел Генчев. Чушката извади чекия и искаше да го заколи! - Кое породи квотата на МОК от две титли и шест медала?
- През 80-те просто премачкахме руската школа. Вървяхме към осем златни медала! Опасяваше ни само Сюлейманоглу. - Непобедим ли беше? - От Самаранч имаше указание за него допинг-контрол да няма. В световния спорт е така. - Затова, че избяга и разказа за “възродителния” процес ли? - Точно така. Това е политическо решение. - На всички състезания ли за него имаше допинг-чадър? - Аз нещо се разприказвах. Това за Наим го изтрийте. Предполагам, че е само за Сеул. За Аталанта той се готви с мен и беше чист. Обаче тогава вдигна малко. Стана олимпийски шампион без световни рекорди. - Има ли корупция в допинг-контрола? - Говори се, че има. Ако дадеш някаква сума, урината ти заобикаля нормалния тест и те обявяват за чист. - А на гърците кой каза за химията? - Гърците изобщо не знаеха за какво става дума. През 1990 г. аз им предадах българския опит. След като разбрах, че ме гонят оттука. Бях много обиден. Аз вече си бях дал оставката, а националите вдигнаха бунт. Искаха не да ме свалят, а въобще да ме изчистят от спорта! - Тогава ли бяхте пазач? - Седем години работих като пазач. Първо на детска градина, после на завод за сателитни антени. Слагах и железни врати по апартаментите. После се оказах треньор на силовия трибой. Направих европейски шампион и спонсорът фалира. Сетне две години бях в бадминтона. Накрая станах треньор на Турция. Известно време ходех почти всеки месец в Гърция. Провеждах семинари и тренировки. - Наричат ви Алхимика. А през 1957-ма ставате втори в света без никакви хапчета? - Това нищо не доказва. Пет пъти ме пъдиха от националния отбор заради по-тежки тренировки. Бях преследван, че тренирам двуразово! - Откога противниците вземат допинг? - Американците са натъпкани с анаболни стероиди още на олимпиадата в Хелзинки през 1952-ра. През 1956 г. и съветската делегация е заредена за олимпиадата в Мелбърн. Японците също си ги знаели. Поляците ползват анаболни стероиди от 1958 година, а унгарците - от 1959-а. - А ние? - От 1972 година. - Кога научихте за тях? - Две години преди това. - Кой ви каза? - Един руснак на състезания в Минск. Водачът ни беше директор на карабидената фабрика в Асеновград. Донесе цял куфар с напитки, за да черпи. На руснака му хареса мастиката. Като се напи, каза: "Ваня, наши глатают порошки!" Аз попитах: "Какие порошки?" На другия ден доведе един от треньорите на Василий Алексеев. Като се натряскаха, той се оплака, че не му признават заслугите, въпреки че му дал десет таблетки нирабол. Попитах първия руснак дали това са порошките. Треньорът на Алексеев му смотолеви да мълчи. Аз обаче извадих листче и записах препарата да не го забравя. - Какво е това нирабол? - Анаболен стероид, който се произвеждаше в Унгария. - Защо две години не сте го давали на състезателите? - Още като кацнахме, телефонирах на нашия лекар и го попитах за нирабола. Той ми каза, че е лекарство, което задържа вода в организма. Било ненужно. Изпробвахме го чак след две години. А тогава нираболът не беше забранен! - Искате да кажете, че първите ни шампиони са чисти? - Да! Кучев и Атанас Киров станаха европейски шампиони без никакви препарати. С витамин С, В1, В2 и липовитан. Не употребяваха даже протеини и аминокиселини. - Кога забраниха нирабола? - 1976-а. Изпаднахме в остра криза. А унгарци и кубинци зачервиха вратове. Вдигаха постижения и даваха урина без притеснение. На турнира "Панония" останахме без медал. - Не се ли зобехте в този период? - Тогава не вземахме нищо. Нали ще ни хванат! Мъчехме се да компенсираме с лекарства. Като никотинова киселина. Но тя не може да се сравнява със стероидните хормони. - А противниците допингираха ли се? - Да. Постиженията им растяха. Тестостерона взеха да го откриват две години по-късно. А стромбата - много мощен анаболен стероид - чак след десет! Пък ние хабер си нямахме. - Нашите учени и лекари защо мълчаха? - Обърнах се към Яков Афар - шеф на допинг-лабораторията ни. Попитах го има ли анабол, който не е забранен или не се хваща. Прати ме за зелен хайвер. Излъга, че няма. Даже не ми каза за тестостерона. - Може да го е направил по хуманни съображения? - Не вярвам. Той лежа в затвора за подкупи. Този човек не обичаше спорта и в частност - мен. - Излиза, че с разни фашкии сте побеждавали противници, натъпкани с анабол?
- Да. Ходехме по кланиците и събирахме бичи ташаци за състезателите. Обаче те много смърдят и ние ги капсулирахме.

Inform,юни 2008

Турция

Турска футболна федерация

Turkiye Futbol Federasyonu

Адрес: Konaklar Mah. Ihlamurlu Sok. 9, 4 Levent, Istanbul 80620

Година на основаване: 1923

Член на ФИФА: 1923

Член на УЕФА: 1962

Брой клубове: 230

Брой футболисти: 64 521

Официална страница в Интернет: www.tff.org

Президент: Халук Улусой

Селекционер: Фатих Терим

Участия на финали на световно първенство: 2002 (3-то място)

Участия в квалификации за световни първенства:

1962, 1966, 1970, 1974, 1978, 1982, 1986, 1990, 1994, 1998, 2006

Участия на финали на европейско първенство: 1996, 2000 (четвъртфинал)

Участия в квалификации за европейско първенство: 1964, 1968, 1972, 1976, 1980, 1984, 1988, 1992, 2004

Inform

Преди ЕВРО 2008:Турция

Самуил Петканов

Единствената неевропейска страна в Евро ’08 е Турция. Азиатците получиха уайлд-кард за първенството в североизточната част на Алпите. Бившата Османска империя сега ни е една от южните съседки и даже имаме новини на езика им по националната си телевизия. Българко-селджукската дружба обаче не пречи да бъдем обективни в прегледа си на поредния отбор сред 16-те финалисти на тазгодишното Европейско.

Страната е толкова футболна, че дори парламентът й е издържан в духа на играта, като изглежда като трибуна на стадион (виж снимката – бел.авт. /бел. и сив./ бел. град.).

Турция е известна по света като най-голямата организирана верига дюнерджийници и като лятната резиденция на птичия грип. Също така е популярна и като „Ад за диабетиците”, като страната се слави с локума, баклавата и кадаифа.

Известни нам турци са Кемал Ататюрк, Ахмед Доган, Мехмед Али Агджа, Орхан Памук и Хубен Хубенов. Но безспорно най-интересното нещо, с което се гордеят хората от земите анадолски е границата с България и възможността да си пласират доматите в нейните тържища.

След спечелването на третото място преди 6 години на Световното първенство в Корея и Япония Турция се загуби от футболния фокус. Това е първото голямо първенство, на което ще участва оттогава. Фатих Терим има последен шанс да се запомни с нещо престоят му начело на тима, тъй като на 29 юни приключва вторият тригодишен период, в който легендата е селекционер на тима.

На вратата е едно от малкото познати имена, останали от времето на Сеньол Гюнеш и небивалият успех на тима преди шест години, Речбер Рюстю. Бившият вратар на Барселона има силна конкуренция в лицето на Волкан Демирел, стражът на Фенербахче, който всъщност наследи мястото му, след като ветеранът напусна „фенерите”, отивайки при един от основните им врагове Бешикташ.

В центъра на защитата се очертава изборът на солидната двойка Четин – Зан с общ ръст от 385 сантиметра. Сариоглу вероятно ще е изборът за десен бек, въпреки че играчът на Галатасарай може да отстъпи мястото си там на звездата на Байерн Хамит Алтинтоп. Вляво изборът е между Балта и Борал, и двамата от Галатасарай. Всъщност четирима от седмината обявени защитници са състезатели на Галатасарай, което е солиден успех за шампионът на Турция, който има общо 7 национали .

В полузащита има по-известни играчи. Освен споменатият Хамит Алтинтоп, налице са Емре Бельозоглу, Санли Тункай, Казим Ричардс, Мехмет Аурелио. Терим разчита именно на Емре и Аурелио в центъра на халфовата линия, които с опита и класата си трябва да „дърпат” тима. Тункай ще играе в по-предни позиции, а Гьокдениз Карадениз и Арда Тюран вероятно ще са първите избори по крилата.

Звездата на тима е Нихат. Голмайсторът на Виляреал е един от едва тримата нападатели, които Терим обяви сред 23-мата за турнира. Другите двама са Мевлут Ердинг от френския Сошо, който е едва на 21 години, и 25-годишният Сентюрк от Фенербахче. Очевидно е, че Турция надали ще излезе с 2-ма нападатели, като ще разчита на многочислените халфове. Няма го и легендарният Хакан Шукур с неговия ръст и отлична игра с глава, което може и да се окаже проблем и причина за ялово нападение.

Очаквам Турция да разчита на бързи контраатаки, което би се оказало неудачно срещу Чехия и Швейцария, докато може да сполучи срещу Португалия. Или обратното. В който и да е случай, Турция трудно би излязла от групата си, но не и невъзможно. Зависи дали има обръч от съдии.

Inform

Турция в търсене на европейското си лице

Терим може отново да избухне с отбор от играчи в пика на своята кариера

Последните десетина години направиха от Турция това, за което феновете в страната винаги са мечтали - фактор в европейския и световен футбол. За мнозина големият връх на футбола в югоизточната ни съседка бе третото място, което отборът завоюва на световните финали по терените на Република Корея и Япония през 2002 година. В интерес на истината това бе пикът в кариерата на легендарни за страната играчи като Хакан Шукур. Днес, на прага на европейското първенство в Австрия и Швейцария, селекционерът Фатих Терим е изправен пред ново предизвикателство. Турция доказа пред света, че е сила, с която всеки трябва да се съобразява. На Евро 2008 пък тимът на нашите съседи ще търси своята европейска легитимация.

Интересен е фактът, че големият възход на турския клубен футбол, чийто връх бе спечелената от Галатасарай купа на УЕФА през 2000 година, бе свързан именно с настоящия предводител на националния тим. Фатих Терим обаче този път трябва да се докаже и като селекционер на голямо континентално първенство. И той ще трябва да го направи без своя любим играч. Живата легенда на турския футбол, най-успешният играч в историята на тази страна - Хакан Шукур, остана извън сметките на Императора. Въпреки че със снажния нападател са свързани големите успехи на Терим в клубния футбол, той не се посвени да затръшне вратата на националния отбор пред големия голмайстор. На такъв смел ход може да се реши само доказан специалист като Терим. За всички вече е ясно, че Турция ще се доказва с нов отбор и ще търси своите нови герои.

Последните европейски финали недвусмислено показаха, че в първенството на Стария континент аутсайдери няма, като силите са много сериозно изравнени. Именно европейската титла на Гърция от 2004 година дава надежди на Турция, че нов балкански триумф е напълно възможен. Нещо повече, отборът от югоизточната ни съседка би трябвало да се чувства длъжен да извърви пътя на своите съседи до европейския връх.

Ако се вгледаме в сегашния турски състав, можем да открием сериозни предпоставки за едно повече от успешно турско присъствие по терените на Австрия и Швейцария. Най-силният коз на Фатих Терим на финалите като че ли ще бъде фактът, че повечето от неговите играчи в момента се намират в пика на своята футболна кариера. Става въпрос за ключовите състезатели, от които се очаква да изнесат голямата тежест и отговорността в решителните моменти. Играчи като братята Алтинтоп, плеймейкъра Йълдърай Бащюрк и голмайстора на турската лига Семих все още не са прехвърлили 30-те години и именно на този форум би трябвало да демонстрират най-добрия си футбол.

В интерес на истината Турция няма кой знае какви добри традиции по отношение на континенталните надпревари. След първото си участие - на Евро'96, югоизточните ни съседи успяха да стигнат само до четвъртфинала четири години по-късно. Смяната на поколението в турския футбол обаче бе причина през последните шест години националният тим на страната да не успее да стигне до участие на голям форум. Днес предизвикателство е налице. Турция със сигурност ще търси нещо голямо и всеки, който си позволи да подцени отбора, може да съжалява горчиво. Повечето играчи в състава на Терим, особено що се отнася до по-офанзивните, са се доказвали и продължават да се доказват в сериозни европейски отбори като Байерн, Шалке 04, Виляреал, Щутгарт. Жаждата им за успех е огромна, качествата са налице и те ще се опитат да не изпуснат може би последния си шанс да триумфират на голямо първенство.

Inform,2008