Наим и Старшията в Австралия през 1985-а, година преди турчето да драсне.Юри Стефанов
- Жива ли е методиката “Абаджиев”? - За съжаление тя не съществува вече. В Гърция и Турция я има частично. - Опишете накратко методиката си? - Триразови тренировки, централизирана, целогодишна подготовка, подбор и ранна специализация. - Ранната специализаци ваш патент ли е?
- Тя започна случайно. В Нови пазар имаше момче, което тренираше наравно с мъжете. Казваше се Петър Янев. На 8 годинки взе да вдига всеки ден. Стана първият световен рекордьор на България за юноши и втори в света. Но по сериозни причини не можа да се реализира докрай. - Кога започнаха преднамерените ви експерименти с деца?
- Със Сюлейманоглу. Наим започна на 10 годинки. - Как го избрахте?
- Видях го през 1977 г. на републиканското в Кърджали. Той слагаше дисковете на щангата. Но ги редеше с голям мерак! И само по този признак го харесах. Заведох го при треньора Енвер Толумов и казах как да го тренира. - Но лекарите не даваха на децата да припарят до щанга?
- Тогава специалистите препоръчваха децата да започват с лекоатлетически и гимнастически упражнения за общо развитие. Да укрепнел целият организъм на детето. То да развиело двигателната си култура и не знам си още какво. - А вие наредихте направо да вдига тежести? - Да. - Щангата ли моделира Наим в идеалния тежкоатлет - нисък и с къси крайници?
- Щангата не го моделира. Треньорът го моделира. А той изпълни моя модел на подготовка. - Не се ли получи естествен отбор? За разлика от другите деца Наим просто някак си е издържал?
- В България имаше много като него. Даже някои бяха по-иделни от Сюлейманоглу. - А защо избрахте него? - Първото условие беше, че е турчин. Без никакви претенции. Не случайно започнах експериментите с деца турчета. Защото, ако направех експеримента с българчета, вероятно щях да си имам неприятности. С родители, лекари, педагози, научни работници. И със спортното обкръжение - от методистите до генералните секретари на федерацията. - С кого продължихте опита?
- Следващият беше Мутлу. Той започна на 8 годинки! Пак при Енвер Толумов. - Мутлу по системата на Наим ли тренираше?
- Да, да, да. - А кога премина при вас? - При мене фактически не попадна. На 14 години се изсели в Турция. През 1996-а водих подготовката му за олимпиадата. Неговата и на Наим. - Сюлейманоглу ли издаде зобенето и чистенето ни в Сеул? - Не е Наим. Един друг нашенец издаде медикаментозното ни възстановяване на турците! - Енвер Толумов? - Не е Енвер. Един българин го издаде. Беше треньор при мене. - За пари ли се е продал? - За пари! Имаше и друг такъв случай. - Но след бягството на Наим гръмна допинг-скандалът в Сеул?
- Той не е наше дело. - А чие? - Преди състезанието при мен дойде зам.-председателят на световните щанги Никола Моллов и ми каза: "Ние сме сватове. Досега не си ме слушал, но сега трябва да ме послушаш. Дават ни два златни, два сребърни и два бронзови медала. Ако пипнеш повече, ще ти хвръкне главата!" Отговорих, че не мога да свърша тази работа. Предложих двамата да отидем при състезателите. Бях сигурен, че никой няма да ме послуша! - Защо? - Ами кой ще се лиши доброволно от титла и премия? Още в леките категории взеха златото, и край. - Някой опита ли да каже на щангистите да не се напъват?
- Един от шефовете ни пробва да говори с дисквалифицирания олимпийски шампион Ангел Генчев. Чушката извади чекия и искаше да го заколи! - Кое породи квотата на МОК от две титли и шест медала?
- През 80-те просто премачкахме руската школа. Вървяхме към осем златни медала! Опасяваше ни само Сюлейманоглу. - Непобедим ли беше? - От Самаранч имаше указание за него допинг-контрол да няма. В световния спорт е така. - Затова, че избяга и разказа за “възродителния” процес ли? - Точно така. Това е политическо решение. - На всички състезания ли за него имаше допинг-чадър? - Аз нещо се разприказвах. Това за Наим го изтрийте. Предполагам, че е само за Сеул. За Аталанта той се готви с мен и беше чист. Обаче тогава вдигна малко. Стана олимпийски шампион без световни рекорди. - Има ли корупция в допинг-контрола? - Говори се, че има. Ако дадеш някаква сума, урината ти заобикаля нормалния тест и те обявяват за чист. - А на гърците кой каза за химията? - Гърците изобщо не знаеха за какво става дума. През 1990 г. аз им предадах българския опит. След като разбрах, че ме гонят оттука. Бях много обиден. Аз вече си бях дал оставката, а националите вдигнаха бунт. Искаха не да ме свалят, а въобще да ме изчистят от спорта! - Тогава ли бяхте пазач? - Седем години работих като пазач. Първо на детска градина, после на завод за сателитни антени. Слагах и железни врати по апартаментите. После се оказах треньор на силовия трибой. Направих европейски шампион и спонсорът фалира. Сетне две години бях в бадминтона. Накрая станах треньор на Турция. Известно време ходех почти всеки месец в Гърция. Провеждах семинари и тренировки. - Наричат ви Алхимика. А през 1957-ма ставате втори в света без никакви хапчета? - Това нищо не доказва. Пет пъти ме пъдиха от националния отбор заради по-тежки тренировки. Бях преследван, че тренирам двуразово! - Откога противниците вземат допинг? - Американците са натъпкани с анаболни стероиди още на олимпиадата в Хелзинки през 1952-ра. През 1956 г. и съветската делегация е заредена за олимпиадата в Мелбърн. Японците също си ги знаели. Поляците ползват анаболни стероиди от 1958 година, а унгарците - от 1959-а. - А ние? - От 1972 година. - Кога научихте за тях? - Две години преди това. - Кой ви каза? - Един руснак на състезания в Минск. Водачът ни беше директор на карабидената фабрика в Асеновград. Донесе цял куфар с напитки, за да черпи. На руснака му хареса мастиката. Като се напи, каза: "Ваня, наши глатают порошки!" Аз попитах: "Какие порошки?" На другия ден доведе един от треньорите на Василий Алексеев. Като се натряскаха, той се оплака, че не му признават заслугите, въпреки че му дал десет таблетки нирабол. Попитах първия руснак дали това са порошките. Треньорът на Алексеев му смотолеви да мълчи. Аз обаче извадих листче и записах препарата да не го забравя. - Какво е това нирабол? - Анаболен стероид, който се произвеждаше в Унгария. - Защо две години не сте го давали на състезателите? - Още като кацнахме, телефонирах на нашия лекар и го попитах за нирабола. Той ми каза, че е лекарство, което задържа вода в организма. Било ненужно. Изпробвахме го чак след две години. А тогава нираболът не беше забранен! - Искате да кажете, че първите ни шампиони са чисти? - Да! Кучев и Атанас Киров станаха европейски шампиони без никакви препарати. С витамин С, В1, В2 и липовитан. Не употребяваха даже протеини и аминокиселини. - Кога забраниха нирабола? - 1976-а. Изпаднахме в остра криза. А унгарци и кубинци зачервиха вратове. Вдигаха постижения и даваха урина без притеснение. На турнира "Панония" останахме без медал. - Не се ли зобехте в този период? - Тогава не вземахме нищо. Нали ще ни хванат! Мъчехме се да компенсираме с лекарства. Като никотинова киселина. Но тя не може да се сравнява със стероидните хормони. - А противниците допингираха ли се? - Да. Постиженията им растяха. Тестостерона взеха да го откриват две години по-късно. А стромбата - много мощен анаболен стероид - чак след десет! Пък ние хабер си нямахме. - Нашите учени и лекари защо мълчаха? - Обърнах се към Яков Афар - шеф на допинг-лабораторията ни. Попитах го има ли анабол, който не е забранен или не се хваща. Прати ме за зелен хайвер. Излъга, че няма. Даже не ми каза за тестостерона. - Може да го е направил по хуманни съображения? - Не вярвам. Той лежа в затвора за подкупи. Този човек не обичаше спорта и в частност - мен. - Излиза, че с разни фашкии сте побеждавали противници, натъпкани с анабол?
- Да. Ходехме по кланиците и събирахме бичи ташаци за състезателите. Обаче те много смърдят и ние ги капсулирахме.
Inform,юни 2008
С бичи ташаци нашите биели назобените руснаци и унгарци, разказва в сензационно интервю папата на щангите.
Иван Абаджиев е най-противоречивата личност в спорта. По титли, медали и световни рекорди изпъква като супертреньора на планетата. Но по скандали, допинг-афери и хули също се оказва № 1. За едни е Папата на щангите, за други - Алхимика. Пред вестник “ШОУ” Старшията отприщва океан от тайни в потресаващо интервю.- Жива ли е методиката “Абаджиев”? - За съжаление тя не съществува вече. В Гърция и Турция я има частично. - Опишете накратко методиката си? - Триразови тренировки, централизирана, целогодишна подготовка, подбор и ранна специализация. - Ранната специализаци ваш патент ли е?
- Тя започна случайно. В Нови пазар имаше момче, което тренираше наравно с мъжете. Казваше се Петър Янев. На 8 годинки взе да вдига всеки ден. Стана първият световен рекордьор на България за юноши и втори в света. Но по сериозни причини не можа да се реализира докрай. - Кога започнаха преднамерените ви експерименти с деца?
- Със Сюлейманоглу. Наим започна на 10 годинки. - Как го избрахте?
- Видях го през 1977 г. на републиканското в Кърджали. Той слагаше дисковете на щангата. Но ги редеше с голям мерак! И само по този признак го харесах. Заведох го при треньора Енвер Толумов и казах как да го тренира. - Но лекарите не даваха на децата да припарят до щанга?
- Тогава специалистите препоръчваха децата да започват с лекоатлетически и гимнастически упражнения за общо развитие. Да укрепнел целият организъм на детето. То да развиело двигателната си култура и не знам си още какво. - А вие наредихте направо да вдига тежести? - Да. - Щангата ли моделира Наим в идеалния тежкоатлет - нисък и с къси крайници?
- Щангата не го моделира. Треньорът го моделира. А той изпълни моя модел на подготовка. - Не се ли получи естествен отбор? За разлика от другите деца Наим просто някак си е издържал?
- В България имаше много като него. Даже някои бяха по-иделни от Сюлейманоглу. - А защо избрахте него? - Първото условие беше, че е турчин. Без никакви претенции. Не случайно започнах експериментите с деца турчета. Защото, ако направех експеримента с българчета, вероятно щях да си имам неприятности. С родители, лекари, педагози, научни работници. И със спортното обкръжение - от методистите до генералните секретари на федерацията. - С кого продължихте опита?
- Следващият беше Мутлу. Той започна на 8 годинки! Пак при Енвер Толумов. - Мутлу по системата на Наим ли тренираше?
- Да, да, да. - А кога премина при вас? - При мене фактически не попадна. На 14 години се изсели в Турция. През 1996-а водих подготовката му за олимпиадата. Неговата и на Наим. - Сюлейманоглу ли издаде зобенето и чистенето ни в Сеул? - Не е Наим. Един друг нашенец издаде медикаментозното ни възстановяване на турците! - Енвер Толумов? - Не е Енвер. Един българин го издаде. Беше треньор при мене. - За пари ли се е продал? - За пари! Имаше и друг такъв случай. - Но след бягството на Наим гръмна допинг-скандалът в Сеул?
- Той не е наше дело. - А чие? - Преди състезанието при мен дойде зам.-председателят на световните щанги Никола Моллов и ми каза: "Ние сме сватове. Досега не си ме слушал, но сега трябва да ме послушаш. Дават ни два златни, два сребърни и два бронзови медала. Ако пипнеш повече, ще ти хвръкне главата!" Отговорих, че не мога да свърша тази работа. Предложих двамата да отидем при състезателите. Бях сигурен, че никой няма да ме послуша! - Защо? - Ами кой ще се лиши доброволно от титла и премия? Още в леките категории взеха златото, и край. - Някой опита ли да каже на щангистите да не се напъват?
- Един от шефовете ни пробва да говори с дисквалифицирания олимпийски шампион Ангел Генчев. Чушката извади чекия и искаше да го заколи! - Кое породи квотата на МОК от две титли и шест медала?
- През 80-те просто премачкахме руската школа. Вървяхме към осем златни медала! Опасяваше ни само Сюлейманоглу. - Непобедим ли беше? - От Самаранч имаше указание за него допинг-контрол да няма. В световния спорт е така. - Затова, че избяга и разказа за “възродителния” процес ли? - Точно така. Това е политическо решение. - На всички състезания ли за него имаше допинг-чадър? - Аз нещо се разприказвах. Това за Наим го изтрийте. Предполагам, че е само за Сеул. За Аталанта той се готви с мен и беше чист. Обаче тогава вдигна малко. Стана олимпийски шампион без световни рекорди. - Има ли корупция в допинг-контрола? - Говори се, че има. Ако дадеш някаква сума, урината ти заобикаля нормалния тест и те обявяват за чист. - А на гърците кой каза за химията? - Гърците изобщо не знаеха за какво става дума. През 1990 г. аз им предадах българския опит. След като разбрах, че ме гонят оттука. Бях много обиден. Аз вече си бях дал оставката, а националите вдигнаха бунт. Искаха не да ме свалят, а въобще да ме изчистят от спорта! - Тогава ли бяхте пазач? - Седем години работих като пазач. Първо на детска градина, после на завод за сателитни антени. Слагах и железни врати по апартаментите. После се оказах треньор на силовия трибой. Направих европейски шампион и спонсорът фалира. Сетне две години бях в бадминтона. Накрая станах треньор на Турция. Известно време ходех почти всеки месец в Гърция. Провеждах семинари и тренировки. - Наричат ви Алхимика. А през 1957-ма ставате втори в света без никакви хапчета? - Това нищо не доказва. Пет пъти ме пъдиха от националния отбор заради по-тежки тренировки. Бях преследван, че тренирам двуразово! - Откога противниците вземат допинг? - Американците са натъпкани с анаболни стероиди още на олимпиадата в Хелзинки през 1952-ра. През 1956 г. и съветската делегация е заредена за олимпиадата в Мелбърн. Японците също си ги знаели. Поляците ползват анаболни стероиди от 1958 година, а унгарците - от 1959-а. - А ние? - От 1972 година. - Кога научихте за тях? - Две години преди това. - Кой ви каза? - Един руснак на състезания в Минск. Водачът ни беше директор на карабидената фабрика в Асеновград. Донесе цял куфар с напитки, за да черпи. На руснака му хареса мастиката. Като се напи, каза: "Ваня, наши глатают порошки!" Аз попитах: "Какие порошки?" На другия ден доведе един от треньорите на Василий Алексеев. Като се натряскаха, той се оплака, че не му признават заслугите, въпреки че му дал десет таблетки нирабол. Попитах първия руснак дали това са порошките. Треньорът на Алексеев му смотолеви да мълчи. Аз обаче извадих листче и записах препарата да не го забравя. - Какво е това нирабол? - Анаболен стероид, който се произвеждаше в Унгария. - Защо две години не сте го давали на състезателите? - Още като кацнахме, телефонирах на нашия лекар и го попитах за нирабола. Той ми каза, че е лекарство, което задържа вода в организма. Било ненужно. Изпробвахме го чак след две години. А тогава нираболът не беше забранен! - Искате да кажете, че първите ни шампиони са чисти? - Да! Кучев и Атанас Киров станаха европейски шампиони без никакви препарати. С витамин С, В1, В2 и липовитан. Не употребяваха даже протеини и аминокиселини. - Кога забраниха нирабола? - 1976-а. Изпаднахме в остра криза. А унгарци и кубинци зачервиха вратове. Вдигаха постижения и даваха урина без притеснение. На турнира "Панония" останахме без медал. - Не се ли зобехте в този период? - Тогава не вземахме нищо. Нали ще ни хванат! Мъчехме се да компенсираме с лекарства. Като никотинова киселина. Но тя не може да се сравнява със стероидните хормони. - А противниците допингираха ли се? - Да. Постиженията им растяха. Тестостерона взеха да го откриват две години по-късно. А стромбата - много мощен анаболен стероид - чак след десет! Пък ние хабер си нямахме. - Нашите учени и лекари защо мълчаха? - Обърнах се към Яков Афар - шеф на допинг-лабораторията ни. Попитах го има ли анабол, който не е забранен или не се хваща. Прати ме за зелен хайвер. Излъга, че няма. Даже не ми каза за тестостерона. - Може да го е направил по хуманни съображения? - Не вярвам. Той лежа в затвора за подкупи. Този човек не обичаше спорта и в частност - мен. - Излиза, че с разни фашкии сте побеждавали противници, натъпкани с анабол?
- Да. Ходехме по кланиците и събирахме бичи ташаци за състезателите. Обаче те много смърдят и ние ги капсулирахме.
Inform,юни 2008
